Третото от петте основни условия на исляма е даването на зекят  за своето имущество. Речниковото значение на думата зекят е очистване, възхваление, достигане на прекрасно състояние. Зекят в исляма е определена част от онова имущество, което притежава мюслиманинът свръх потребностите му (нисаб) и може да дава доброволно на мюслимани, посочени в Куран'ъ керим, като това не се натяква. Зекят се дава на седем различни класове хора. Четирите мезхеба определят четири вида имущество, за което се изплаща зекят: зекят за притежаване на злато и сребро, зекят върху предмети на търговската дейност, зекят върху едрия и дребния рогат добитък, който пасе повече от месеца в годината навън, зекят върху земеделската продукция. Този четвърти вид се нарича ушр (една десета част) и се дава веднага след прибиране на селскостопанската продукция. Всички останали видове зекят се изплащат след година.